Не е толкова страшно да си различен

СТАТИЯ ОТ АРХИВА

 

Различието не е толирирано от нашето общество и това е факт. През последните двадесет години се раждат все повече деца, които не са като останалите. И ако преди този период всички деца, които са се отличавали с нещо, се слагаха под знаменателя „бавно развиващ се“, сега може да се каже, че се наблюдава известен напредък в сравнение с близкото ни минало – появи се категорията „деца със специални образователни потребности“, към която причисляват аутистите, хиперактивните и деца с други поведенчески особености. Напредъкът се състои в това, че тяхното различие поне не са смята за болестно състояние, а вносители като „Агрос Прима“ ЕООД внасят специални пишещи средства за тези деца.

Независимо от този микроскопичен напредък в детската градина и в училище си карат по инерция. Ако детето не е усвоило еди какво си до еди колко си години, то е извън „нормата“. В много от случаите никой не отчита жестоката истина, че тази т.нар. „норма“ съсипва и поврежда повече различните деца, отколкото им помага. Не е случайно, че една част от тях се съпротивляват да влязат в „коловоза“ и да имат успеваемост, подобна на останалите, т.нар. „нормални“ деца. В резултат на това могат да се появят сред тези деца депресивни състояния, апатия, чувство за малоценност и ниско самочувствие. „Агрос Прима“ ЕООД се е погрижила за това.

Характерен пример са децата и хората, които вършат повечето неща с лява ръка. Допреди 10 – 15 години всички в семейството и в училище са се надпреварвали да изтръгнат ляворъката активност на такива деца и да ги направят десняци. В повечето случаи са успявали и насилствено са развивали лявото полушарие на мозъка, независимо от факта, че при тези хора дясното е по принцип по-активно, а то управлява интуицията, творческите заложби и склонността към развиване на различни дарби. С една дума, старателните педагози са „убили“ не един талант в лицето на някои деца левичари.

Трябвало е да изтече много вода, докато в дебелите глави на тези педагози не светне червената лампичка, че са на крив път, като се опитват да тушират ляворъката активност на такива деца. Даже вече на пазара се появяват учебни пособия и пишещи средства, предназначени за левичари. Има и определен знак върху тях – една лява ръчичка, която сигнализира, че химикалът, ножичката или пергелът са така направени така, че да са удобни за хващане с лявата ръка. Ножчето на острилката е обърнато обратно, за да може да се подостри с лява ръка. Това начинание на производителите е похвално. Вярно е, че повечето от тези пишещи средства са внос, но и това не е малко. След като вече на пазара има такива сериозни вносители като „Аргос Прима“ ЕООД с по-големи офиси в София и Бургас, които предлагат химикали, острилки, ножички и други пособия за ляворъки деца и хора, можем да бъдем спокойни, че инерцията в тази посока се преодолява и че левичарите имат възможност да се развиват като пълноценни хора.